източник: www.kevorkkevorkian.comИзвестният журналист и анализатор Кеворк Кеворкян обръща специално внимание на

източник: www.kevorkkevorkian.com

Известният публицист и анализатор Кеворк Кеворкян обръща особено внимание на локалните избори във Варна в своя финален коментар. " Трябваше да повдигнат Георги Гергов за претендент - поради гениалната му композиция с известната „ дупка “, написа Кеворкян и особено обръща внимание за смисъла на името Портних (от съветски - Шивач).

Публикуваме коментара на Кеворкян в цялостния му тип: 

ТИ НЕ МЕСТИШ
Проблемът стартира да става дразнещо комплициран.
Дори Андрей Р., който може да изясни всичко, и той безутешно слаломира с ръце: ту ГЕРБ си отива, ту е затънал като претъпкана гемия в плитчина. Липсват трезви пояснения за следващия триумф на ББ.
Това лиши от нормалната им словохотливост дежурните екранни герои, тъй като основната причина за въпросния триумф ги води до нещо, което те гледат да заобикалят непременно. Народа.

Протестен избор има, търкаля се по улиците, само че няма кой да го употребява. Отгоре на всичко, липсваха ексцентричните решения.
Хайде да се порадваме на някои мечти. Например, във Варна Българска социалистическа партия трябваше да издигне кандидатурата на Георги Гергов - поради гениалната му композиция с известната „ дупка “, варненци като нищо щяха да го поддържат.
Но Нинова заложи на неугледната Клисарова, тя като че ли ревнува по-ярките персони.

Срещу Шивача/Портних*, който до преди десетина години към момента бил съветски жител – по този начин най-малко настояват Костадинов, с който ще се джаскат на балотажа, и Уикипедия – късмет има единствено здрав балкански персонаж като Гергов, макар, че той пък е съветски консул в Пловдив.

С Шивача беше обвързвано и едно персонално покровителство – и то пристигна от Христо Стоичков със особено видео-обръщение.
За огромна част от варненци това се оказа по-важно, в сравнение с новото „ кръгово “ на бул. „ Васил Левски “, което в действителност било елипсовидно, викали му водопада - може би и поради това цената му е замайваща. Навремето с толкоз пари направиха НДК.

Но да не сме прекомерно придирчиви. За да се успокоите, единствено си представете, че Портних ви шиеше костюмите – в никакъв случай ръкавите нямаше да се еднообразно дълги.

Най-потърпевша, най-малко към този момент – преди балотажа, е Манолова.
Тя стоеше добре като омбудсман, тази служба приляга на характера й, по какъв начин я навиха за новата й роля на кандидат-кметица един Господ знае. А може би и Бойко.
Костинбродската спекулация – същинска или не – постоянно ще й тежи като ръждясала котва.

Още когато Бойко подметна, че е направил доста за Мая, стана ясно, че в един миг ще си го изиска назад направеното, и то двойно. „ Костинбродската аферистка “, това са негови думи, му даде съображение да се втренчи в обичаното си съревнование с Българска социалистическа партия, което още веднъж завоюва. /Кога ли ще пристигна времето за другата борба - тази за Народа?/

Българска социалистическа партия не си научи урока и след триумфа на Радев – все гледат да приватизират някого, да му теглят още една ръка алена багра – вместо да стоят в профил и да го побутват дискретно, колкото могат.

Наскоро Бойко ми сви една обичана дума, успокоявам се с нея от дълги години– „ главанак “, доста е подобаваща за нашите политикани: главите им са все огромни, обаче дрънчат на кухо – дрънчат, до момента в който не трансфорат и страната в държава-главанак. Бойко я употребява около абсурда с шефа на Радиото.

Но главанаци има, колкото щете, и измежду леваците вдясно.
В изборната нощ най-малко два пъти техни хора цитираха един прочут френски лаф: преди време, преди балотажа сред Ширак и Льо Пен, социалистите призовали последователите си да пренасочат поддръжката си за Ширак по този начин: „ По-добре апаш, в сравнение с фашист “.
В нашия случай „ фашистът “ би трябвало да е Мая, а пък крадецът – индивидът на ГЕРБ. Хубав комплимент, нали?

И сетне тия ще чакат подаяния от Бойко. Може и да получат, той мре да съживява политически трупове и да ги унижава.
Това е някакво доста остроумно политическо некрофилство.

Бонев от „ Спаси София “, който за някои е звездата на тия избори, ме подсети за младите ни математици, които все обират медалите на всевъзможни олимпиади, а в това време забележителна част от съучениците им са функционално необразовани.
Ето една задача за олимпийците ни: допустимо ли е право на глас да имат над 6 милиона и 200 хиляди души, откакто, съгласно последното броене, целокупното ни население е 7 милиона?
А децата и младежите до 18 години са към 1 милион и 200 хиляди души. Който реши задачата, ще получи тиквен орден от ЦИК.

Харесва ли ни или не, Падишаха ще стои, до момента в който желае. Играта на Българска социалистическа партия е отчайваща.
Един явен, чист социалист, даже дървеноглав да е, не съумяха да намерят за София.
За Българска социалистическа партия отместването на Падишаха е непостижима задача. Той пък прекалява като ги назовава крадци, по-справедливо е да употребява думата „ инфантили “, тя не е по-малко обидна.

И неговата не е лесна – няма с кого да се сбори същински. Въпреки това, понесе загуби на първия тур – и може би поради това заряза грубовато-ухажьорската роля, която играе на драго сърце от години. И заприказва за „ кукувици “и руси мадами; видя ми се раздразнителен на късата конференция, която даде на крайник – нито една дама нямаше в антуража му от навъсени мъже, единствено един се хилеше като пияна жена, само че той пък искаше преди години да го вкарва в пандиза. Всяка русокоска е за предпочитане пред такова петно.

Би Ти Ви трябваше незабавно да смени слогана на предизборната си продукция: „ Ти местиш “ - само че караха до края с него.
Защото се оказа, че „ ти “ не местиш – и освен, че не местиш, ами и нямаш никакво предпочитание да го правиш. А и даже към момента да си съхранил някакво предпочитание, то се процежда с тъга.
Болшинството елементарни хора нищо не местят – това пролича и от тези избори. Местят турците – промислено, предани на идеята на водачите си. Местят и ромите – известно по какви аргументи. Ами българите какво местят въобще?

Сръдлив софиянец ще ругае кметицата, че си е счупил крайници в някоя дупка, само че няма да отиде да мести.
Това е велико, безподобно достижение на Прехода.
Дори бежанците – особено ония от Африка – се пробват да реалокират ориста си. Тук следим дефинитивно примирие с келявия животец.

Големият въпрос беше, дали разпръсквайки харизмата си над всевъзможни видове, ББ ще завоюва и тези избори. Отговорът се оказа елементарен: всички останаха под сянката му и се усещат добре там, даже
уж-опозицията. Защо тогава елементарният човек да мести каквото и да е. Ай сиктир с вашето местене…

Един от съперниците на Портних сподели, че в случай че не е ГЕРБ, той няма да завоюва и 100 гласа. Бойко му елементарни някакво премеждие в Хайфа/Израел – и чинно заедно му простиха и варненци. А Бойко можеше да направи нещо удивително: да извади ден преди изборите Шивача от конкуренцията. Щеше да завоюва безподобно утвърждение.

Ами десните - какво ще местят те в София, в случай че желаят в действителност смяна, къде ще насочат/преместят гласовете си.
Една баба-реститутка, на която й хлопат ченетата от плочките по бул. „ Витоша “, ще гласоподава ли за Мая Манолова? Интересува ли я плочника въобще – или нейното преместване е завършило преди двайсетина години, когато си е върнала дюкяна, сетне го е дала чартърен за сладкарница, взема три хиляди евро на месец – и за нея преместването на българската Съдба дефинитивно е завършило.
Докато мазните торти вървят, къш на Съдбата!

Онова, което се случи на изборите в Будапеща е невероятно тук.
Очаква се тук да мести Народа – обаче той е добре питомен, даже е самодресиращ се.
В годините на Прехода бе дозаличено цялото му самочувствие - поради това му е невероятно да измъкне още нещо от себе си, да реалокира нещо в себе си, безропотен е да стои затапен, задръстен…

Всеки се затваря в личната си история и няма никакво предпочитание да мести нищо, още по-малко колективно; няма предпочитание и да се вглежда - нито обратно, нито напред. Вън от подозрение – приветлив облик на приключената безизходност.

„ Осиновен “ задълго от тоталитарния порядък, включван от време на време и в неособено рационални инициативи на груповото преместване, в ония години човек, въпреки всичко, си даваше сметка, че геният и упорството ти дават опция да местиш донейде свободно ориста си.

Промяната бе посрещната с несъразмерна доверчивост. Скоро обаче стана ясно, че Прехода е Раят на Главанаците от огромната игра.
Постепенно елементарният човек загуби потребността си да мести, да взе участие в някакво преместване - което пък все довежда до един и същи резултат…

А в това време милиони възрастни хора дефинитивно бяха преместени, изместени, изметени някъде надалеч и забравени. Превърнаха се в ненужни петънца от общата картина – и тя порядъчно мътна.
И кой да мести в този момент тяхната орис? В последна сметка, местиш, не местиш – все тая…

Не единствено, че не местят, само че даже не си знаят цената – на гласа си, на гласчето си.
Знаят си обаче цената ромите. На тия избори един оферираше четири хиляди гласа едновременно, сложно обслужване.

Вече ми минава една кощунствена концепция: и нашите хора, преди някой ден отначало да се научат да местят, да дефинират цената на гласа си, да не гласоподават, без да им заплащат, нека по този начин вдървен силата си.
И без друго Политическата Секта е трансформирала всичко в вземане-даване – дано тогава да включи в менюто и местенето на елементарните хорица…

А, в действителност, нежеланието да местиш е форма на самоубийство, то е над-отчаяние.
Защо хората станаха такива, за какво взеха решение, че нищо не зависи от тях?
Какво ги отчая до такава скотска степен? Питайте лакеите на Прехода – неговият „ напредък “ сигурно е една от аргументите.

Нека си дрънкотят кметовете, че ще работят в интерес на жителите – в смисъл, че те ще употребяват 6 сантиметра от асфалтовата настилка на градските улици.
Останалите 14 сантиметра ще асфалтират джоба на Сектата.

Дали не се е оформило някакво ново скрито познание, за което нямаме визия, съгласно което е изцяло несмислено хората да местят?
Тогава ще чакаме Сектата да се отегчи и измори, да се самоизядат в нея.

Усещането, даже убеждението на елементарния човек, че нищо не зависи от него е едно от най-отвратителните достижения на Прехода, то е даже по-лошо от това да се гласоподава 100% за Живков.
Едновремешната автоматизация на груповото държание изглеждаше нелепо/позорно. Но сегашната незаинтересованост не е по-малко оскърбително-позорна.
Гледай да не се удавиш в „ кръгово-елипсовидното “ във Варна - и това ти стига.

Според едно изследване, единствено една четвърт от интервюираните считат, че нещо зависи от тях по време на избори. Създава се едно ново гигантско гето за тези, които са пасивни, не желаят да местят.

Предизборните компромати нямаха никакво значение.
Официалните медии внимаваха за кефа на галениците си. Партизанските медии, основно дребни уеб сайтове, обаче оставяха следи, дращеха по паметта на Бъдещето.

Изборите бяха/са забавни с едно – дали сянката на Бойко ще се прокъса по някакъв метод. Отговорът е – не.
И друго беше любопитно: ще се разпадне ли страната на обособени феоди, ще се измъкнат ли някои от тях от Сянката.
Това се оказа невероятно – и няма да има политически кастрации.
Цветанов се оказа един сапунен мехур.

*Портниха /руски/ - шивачка, Портной – шивач; с известно въображение може да приемем Портних като шивач.

 



Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!

Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!

За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> -->
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУК